И така, след 7 часовия презокеански полет, гледане на филми и употребяване на неограничен брой безалкохолни кофеинови напитки (a.k.a. Кока Кола) бяхме заредени с доста енергия. Във Вашингтон обаче си беше малко скука, може би заради 7-те часа чакане за полет. В началото беше забавно да обикаляме със совалките (превозвач на пътници между различните терминали), десетките магазини и заведения за бързо хранене, но накрая бързо предадохме фронта и се трупясахме по седалките. Оставаше ни само още един едночасов полет до Myrtle Beach.

Пристигнахме най-накрая. Myrtle Beach, hell yeah. За жалост имахме малък проблем. Пристигнахме в 12ч. през нощта, с не малко багаж и много неясности около курорта. За наша радост пък, мениджъра на едното момиче си беше предложил услугите (като услужлив американец) да ни вземе от летището, че и да пренощуваме у тях (както се вижда на снимките, типичната американска къща).

В следващата част ще ви запозная с малко детайли около Myrtle Beach, един от бляновете за студентите бригадири.